The Maze Runner

Меките 'и финни длани се плъзкаха по, грубо изкована, врата. Личаха ударите на чука върху тежката стомана, а цветовете сякаш преминаваха от една гама в друга. Малката и незабележима фигура се шмугна в пролуката, оставяйки табелката с правила на произвола на съдбата, о какво грешка Алис. Излишно е да казвам, че след това "Алис" се превърна в приказна героиня, нищо повече.

Айзък, мълчеше просто нямаше сили да говори, нито да чувства. За някакъв малък миг, се зачуди, защо хората нямаха бутон, на който да пише изключи и включи, да можеха да изключват чувства, които ги плашеха до смърт. Но в крайна сметка просто се насили да иглежда добре, да не забележат мъката, която я разяждаше като червей гнила ябълка,